Борисовата градина

Борисовата градина или Княз Борисовата градина е най- старият парк в София. Неговото създаване и развитие дължим на трима градинари – Даниел Неф, Йосеф Фрай и Георги Духтев. Паркът притежава шест различни имена от своето основаване, като сегашното си име получава през 1895- десетилетие след създаването му , по повод рождението на цар Борис III. Друго известно име е Парк на свободата, което е наложено от комунистическия режим в периода 1944- 1989. Преди освобождението на терена се е помещавал турски военен легион, гробище и пасища. Интересен факт е, че през 1903 година развитието на парка е предизвикало престрелка между местните шопи и полицията, поради нежеланието за отдаване на земите с цел разширение на парка. След намесата на военен ескадрон, престрелката завършила с двама убити и десетки ранени. Изграждането на градината започва през 1884, след като две години по-рано столичният кмет Иван Хаджиенов поканва швейцарския градинар Даниел Неф. Той създава началния план на парка и започва неговото изграждане. Първоначално се създава разсадник, който да осигурява озеленяването на новосъздадената столица, а по–късно Неф изгражда на мястото на старо мочурище, Рибното езеро, днес известно като Езерото с лилиите.
Йосеф Фрай, който е отговорен за периода от 1906 до 1934, е бил почитател на цветята и създава Розариума. По негово време се изгражда и емблематичното езеро Ариана. От 1934 година управлението на парка поема българинът Георги Духтев. Съществен момент за оформянето парка е изграждането през 1940 г. на „Японския кът" в частта над Рибното езеро към Цариградското шосе. Растенията за къта са изпратени от Япония чрез японския пълномощен министър в знак на приятелски чувства на японския към българския народ. Те са представители на националната японска флора.

С идването на комунистическия режим в България са построени Братската могила, пеещи фонтани и лятна читалня.

Текст: Гергана Тодорова