Царският дворец

Сградата, в която сега се помещават Националната художествена галерия и Етнографския музей, е бившият царски дворец. Тя е строена на два етапа. Тържественото откриване е 1882 година, като неин архитект е Виктор Румпелмайер, а през 1887 е построено североизточното крило. То е било основно жилищната част и е проектирано от Фридрих Грюнангер, по поръчка възкачилия се вече на трона княз Фердинанд.

В първоначалната сграда са помещавали османска администрация, затвор и съдилище, в което е съден и Васил Левски. След освобождението тази сграда опустява и Народното събрание решава да се преустрои като дворец. Ремонтът е извършен бързо и небрежно от руски офицери и скоро след като се нанася Батенберг е принуден да се изнесе от там, за да може сградата да бъде съборена и на нейно място да се построи нова, достойна за дворец на новосъздаденото княжество. Още от османско време са останали и четири подземни тунела. Единият , използван за доставки на храна за царското семейство, е толкова голям, че може да се кара автомобил в него, а друг води към сегашния хотел България.

С идването на комунистическия режим сградата отново запада. Оградата е разрушена, позволявайки на скитници да нощуват в царския парк, всички ламперии са унищожени, а стените боядисани с блажна боя. За кратко сградата е била кабинет на министър-председателя Георги Димитров, а при строежа на неговия мавзолей е премахната парковата алея пред централния вход. През 1953 година е взето решението сградата да бъде предоставена на Националната художествена галерия и Етнографски музей.

Текст: Гергана Тодорова